Румяна Емануилиду: Разследвания
Съвременното робство - трафик на хора
Румяна Емануилиду
„Трафикът на деца е жестоко престъпление, особено когато се използват родителите им за тази цел.” Това заяви в края на 2007 година при посещение в България заместник-председателят на Европейската комисия Франко Фратини.
Според него става въпрос не за контрабанда, а за съвременно робство, което трябва да се наказва най-строго.
Същата година президентът на България Георги Първанов призна, че „новото робство” придобива все по-заплашителни размери и подреди причините така: феминизация на бедността, организирана престъпност, липсващо правораздаване и културните норми и нагласи. Годишно приходите от трафик на хора са между 8 и 12 млрд евро, заяви още държавният глава.
Трафикът е от най-големите източници на печалба за организираната престъпност, наред с дрогата и оръжието. Според министъра на вътрешните работи Румен Петков през последните няколко години в България са разбити 32 организирани престъпни групи, които са се занимавали с трафик на жени за Холандия, Франция, Италия, Испания, Гърция и други страни.
Има досъдебни производства срещу 91 души, 16 от лидерите на тези престъпни групи са задържани, сочи статистиката на МВР. Тя обаче не дава сравнителен анализ какво точно означават тези цифри сами по себе си.
*
Четири спасени
Четири бременни жени от Бургас са подмамени, че ще могат да работят за известно време в Гърция и да изкарат пари за децата си. Славка - жената, която ги уговаря, урежда пътуването им до Калотина и задграничните паспорти. На границата ги чакат друга жена и мъж. Настаняват ги в апартамент далече от центъра на градче, което се намира на около 50-ина километра от Атина. Забраняват им да излизат навън, докато не дойде жената, която ще им намери работата. Млад мъж им носи един път на ден храна в апартамента.
Сийка ни показва спасеното от трафика дете
Една сутрин Сийка става рано и чува мъжът да уговаря по телефона как да стане продажбата на бебетата. Тогава разбрала, че е излъгана. Когато мъжът заспал, излязла на терасата и започнала да вика неистово за помощ. Отзовали се хора, дошли полицаи. Арестували мъжа, а жените настанили в убежище на миграционните служби.
Заедно с останалите три жени Сийка е включена от Международната организация по миграция /МОМ/ в Програма за интеграция – оказване на помощ и подкрепа за връщане в семейството, раждане на бебетата в България и превенция, за да не ги изоставят по принуда в Дом „Майка и дете”. Програмата се осъществява съвместно с отдел „Закрила на детето” и „Социални услуги на деца” към Международна социална служба и Младежки червен кръст. В продължение на една година децата са осигурени с храна от Детска кухня.
Децата на Сийка
Сийка е родена през 1979 г. На 28 години тя вече е родила седем деца, две от които са починали. С мъжа си нямат брак. Живеят много бедно в къщичка, както живеят почти всички в ромската махала. Сийка определя отношенията в семейството като нормални. Тя не може да напуска сама квартала дори за ден по простата причина, че няма пари за транспорт до града. Когато отивам при нея, в квартала настава сеутня. Съпругът й залоства оградата, за да ограничи достъпа на любопитни роми.
Докато Сийка разказва историята и живота си, около нас шумят децата й - любопитни, весели и дружелюбни. На фона на мизерията, в която живеят, почти повярвах, че тя искрено е щастлива с тях.
Децата на Сийка
След време се запознавам с историята на друга млада неграмотна ромка. Виждах я да проси с две деца по улиците на Бургас, за да ги изхранва. Открита от трафиканти, жената е изведена в Гърция и принудена да роди там. Оставят детето й в болница. Казват й, че е болно от жълтеница и я връщат сама. Сега тя си иска детето и търси помощ от МОМ, за да го намери.
Това са само няколко от така наречените „типични случаи” на трафикирани хора. Оперативен работник от сектор „Криминална полиция” разказва, че трафикантите настаняват жените в наети от тях квартири, където ги държат принудително. Децата се раждат в болнично заведение. Връщат майката в България без да е видяла детето. На него му правят пълни изследвания. При положение, че е здраво, извеждат отново майката, след около два месеца, за да подпише, че се отказва от него. Обикновено трафикантът предварително е отпуснал заем на жертвата от 500-1000 лева и я е поставил в зависимост. Така жената не може да се откаже от продажбата. Този заем трябва да бъде върнат.
Тези ромски деца не посещават училище
Не са малко случаите, когато жертвите са насилствено трафикирани. Много от тях отиват в чужбина, без да съзнават, че там ще продадат детето си. Казват им: „Ела, ще работиш, ще береш маслини, ще получиш добри пари и ще помогнеш на децата си.” Тези жени живеят в мизерия и когато се отвори случай да препечелят, гледат да не го пропуснат, коментират работещи по трафика.
„Те обичат децата си и бита си такъв, какъвто е и предпочитат да живеят така, вместо да се образоват. По-сигурни се чувстват в общността, макар да ги бият и насилват”, разказва координаторът на Регионален информационно-консултативен център на МОМ в Бургас Ирина Буланова.
Координаторът на Регионален информационно-консултативен център
на МОМ в Бургас Ирина Буланова
Тя е категорична, че жените, които се връщат от трафик, трябва да бъдат включени в курсове по ограмотяване и квалификация. Може да им се помогне, ако се направят приюти и центрове, където по специални програми с тях да работят квалифицирани социални работници.
*
Център за превенция
В бургаския квартал „Победа”, населен с турскоговорящи и ромски семейства, е създаден Център за превенция на СПИН. Финансиран е от американския Глобал фонд и българското Министерство на здравеопазването. Центърът действа на територията на три квартала – „Победа”, „Меден рудник” и „Горно Езерово” и осъществява превантивна дейност сред групи с рисково-сексуално поведение, в това число проституиращи жени и мъже. На разположение е медицински екип. Всички прегледи и услуги са безплатни.
Сътрудниците на Центъра трябва да мотивират местните хора да се тестват за СПИН и да водят здравословен начин на живот. „Предимно млади хора работим и пак трудно възприемат, мислят повече за храна, а не за здраве”, обясняват сътрудниците в центъра.
Те разпространяват и информация за свободните работни места, но единствената сфера, в която ромите могат да се реализират на практика, е в поддържане на хигиената.
В квартал „Победа” живеят 8 000 човека, 50% от тях са турскоговорящи, другите са роми. В квартал „Меден рудник” – ромите са 3 000 от общо живеещите в комплекса 10 000 бургазлии. В „Горно Езерово” ромите са 2 500 от общо живеещите в квартала 3 000 човека.
Или в Бургас ромите са 15 000, общо в областта те са около 25 000. След 4 клас ромските деца вече не ходят на училище. На момичетата това изрично се забранява. На 13 години те са третирани като моми за женене. Все повече малолетни биват вкарвани в трафика – „понеже са малки, не подлежат на наказателна отговорност”, обясняват още от Центъра.
По информация на работещите в него около 70 на сто от момичетата в тези квартали проституират. През лятото броят им се увеличава, през зимата напускат страната. Голяма част, за съжаление, не доброволно, а и другите са принудени от редица обстоятелства. Момичетата са тези, които на практика изхранват големите ромски фамилии. Те заминават в Италия, Австрия, Белгия, Испания, Гърция бременни, за да родят. Там ги настаняват при самите осиновители, които им осигуряват работа и препитание. Децата се търгуват за 20-30 000 евро, от тях майките получават само по около 2-3 хил. евро. Големите печалби остават в трафикантите.
Разказват ми, че само в Гърция действат няколко групи от трафиканти - в Патра, Солун, Атина. От известно време граничният режим за трафик към Гърция е затегнат и сега каналите действат в посока към Румъния и оттам за Унгария, Австрия, Италия и пак – Атина.
С този „бизнес” организираната престъпност се изхранва вече петнайсетина години. Дали хората, ставащи обект на трафик, са обеднели или престъпната схема се е смазала добре, но в последните няколко години трафикът действа много интензивно. Само от последните две години лидерите на ромската общност в Бургас сочат 50-60 случая на трафикирани жени.
По техните думи ромските общности имат ясно разграничени традиции и ако калдарашите от Северна България са тези, които преживяват с кражби и са най-богатата общност, то други от бедност стават жертва на „бизнесмени”-трафиканти. Най-разпространен е този „бизнес” в общините Камено, Айтос и Бургас, от където се трафикират жени за Гърция. В Павликени, Горна Оряховица, Русе, София пък се специализират в трафика за просяци. От тези градове тръгват канали за Франция и Италия.
*
Не само жените от ромските фамилии и техните деца са обект на трафик,
сочат данните на специализираните служби за борба с трафика. Всяка година жертви стават над 10 000 български жени и момичета. Преди да бъдат изведени в чужбина, те са вкарани в така наречения „вътрешен трафик”.
По последни данни на МОМ общо жертвите на трафик наброяват над 500 000. Около 80 % от тях са жени, а от тях половината са непълнолетни и се нуждаят от закрила. Само в Бургас помощ от регионалния център на МОМ са потърсили 31 жени. От тях 20 са били сексуално малтретирани, а останалите 11 са били принуждавани да продадат своите бебета, обяви Буланова.
За трите години от създаването си общо 400 души са се обърнали за помощ към РИКЦ на МОМ. Статистиката сочи, че общият брой на досъдебните производства образувани за трафик на хора през миналата година, е близо 150. С наложена мярка за неотклонение “задържане под стража” са 15 човека.
*
Вътрешен трафик
Една жена от бургаския квартал „Меден рудник” е отвлечена против волята си, малтретирана и предложена от похитителя си на група мъже срещу пари. Тя казва на клиентите, че е отвлечена и те се отказват да правят секс с нея. През това време съпругът й я издирва чрез полицията. Уплашен, трафикантът я товари на кола и захвърля пред дома й. Жената е толкова стресирана, че прави опит за самоубийство като се хвърли с детето си от висок етаж.
Полицията открива трафиканта и тя дава показания срещу него. Оттук нататък обаче нещата не се развиват в очакваната посока. Свидетелите променят показанията си и по този начин обричат изхода на процеса и съдбата на жертвата.
Подобна е участта на друга трафикирана жена от Бургас. Тя получила обаждане от непознат мъж да отиде на среща с него, за да й предаде дебитната карта на мъжа й. Със заплахи, че ще убие мъжа и детето й, той я склонява да се качи с него в такси. Отвежда я в гора, оставя я при жена, с която живее на семейни начала и тръгва да търси сводник. После заедно с него я изнасилва. Двамата я предлагат на други мъже.
След развръзка, случаят стига в съда, където само момичето твърди, че е било похитено и насилвано. Намират се услужливи „свидетели” да кажат, че тя е била влюбена и е искала да избяга от мъжа си.
Делото вероятно ще завърши с оправдателна присъда за трафиканта, тъй като в съда показанията от досъдебното производство отпадат. Това означава, че всеки може да лъже и да не понесе отговорност за лъжесвидетелството си, тъй като не може да се докаже истината. Това поставя на преден план един съществен проблем – за правораздавателната система в България.
Разследването на подобни случаи на трафик е невъзможно без свидетели. Техните показания са годно доказателство, ако са дадени пред съдия. Това не винаги е възможно, предвид свободното време на съдията. Това, което свидетелят каже пред полицаите и следователите, трябва после да го повтори пред съдия, а това не винаги се случва. „Мотивирани” с пари или със заплахи, свидетели променят показанията си и в съдебната зала остават само твърденията на жертвата.
„Съдът толерира бройката, количеството показания, които поддържат тезата и много от делата се провалят като се обезсмисля трудът на дознатели и следователи. Това е основен проблем и ние не можем да се справим с него. Това обаче е разпоредба, която ужасно добре ползва всички престъпници и техните адвокати”, коментира прокурор Георги Кузманов.
Той сочи като проблем и ниската степен на наказанията за това престъпление. Групите, занимаващи се с търговия на бебета, са поставени извън закона едва от 2004 година. Максималното наказание обаче е 2 години затвор. В повечето случаи и то не ги лови. При чисто съдебно минало трафикантите могат да се отърват само с административно наказание.
Трафикът на хора трябва да се разглежда като тежко престъпление, извършвано от организирани престъпни групи, като вид робство, а не да бъде свеждано просто до превеждане на хора през граница, категорични са на думи всички институции.
Неправителствените организации алармират за необходимостта от действаща Национална програма за борба с трафика, която да обхваща всички нива, включително досъдебното и съдебно производство.
Националната комисия с председател зам.-премиера Николай Вълчев в това правителство следва да изгради администрацията за нея. Необяснимо защо не се създават местни комисии, приюти и центрове за помощ, няма финансиране, не е осигурена защитата на жертвите и свидетелите.
*
Международна мрежа
Според гръцката полиция през последните пет години българи са продали срещу солидни суми десетки новородени в Централна Гърция. Някои от тях са предадени на прокуратурата и са предявени обвинения за незаконни осиновявания на новородени и за посредничество при осиновявания с цел печалба. Властите издирват и акушери, за които се смята, че са свързани с незаконните продажби и осиновявания.
Във Великобритания започна нова кампания срещу трафика на хора, свързан със секс търговията. Акцията, наречена "Pentameter 2", е трансгранична и е насочена срещу престъпните групи, които принуждават жени и деца да работят в секс индустрията. Тя включва и подкрепа за жертвите, както и повишаване на обществената осведоменост за проблема. При подобна кампания преди това са били спасени жени и момичета от 500 бордея, салони за масаж, частни жилища. Половината от тях са от Източна Европа.
Само обединени европейските страни и тези от Западните Балкани могат да се справят с този вид организирана престъпност, която процъфтява най-вече заради корупцията. „Престъпниците знаят, че могат да се възползват от нея и продължават да извършват това ужасяващо престъпление”, категоричен е еврокомисарят Франко Фратини.
Снимки © Румяна Емануилиду